Защо църква?

“Попитайте средно статистически Християнин за връзката между „църквата” и „спасението” и вероятно ще получите един от двата отговора: или (ако Християнина е консервативен Римокатолик), че църквата е резервоар на спасението, към който някой трябва да се нагоди, за да получи благодат; или (ако Християнина е общо познат евангелски вярващ), че спасението се случва отделно от църквата, въпреки, че тя е в помощ.

Въпреки очевидните различия между тези две гледни точки, те фундаментално си приличат. И двете виждат „спасението” като нещо (почти като субстанция), което може да се складира в резервоар или да се налее в грешниците директно от Бог. И двете вярват, че целият смисъл е спасението на индивиди: за Католиците, църквата е основният тръбопровод на благодат, но спасението е това, която се случва на личността; за Евангелският вярващ, църквата е несъществена помощ за личното спасение. И в двата случая, Християнството мъждее на фона.

Библейски, обаче, спасението не е нещо, което някой може да вземе било, чрез църквата или чрез някакви други средства. То не лети във въздуха, нито е „нещо”, нито е някакъв вид „субстанция”. „Спасението” описва падналото създание примерено с Бога, възстановено към своята първоначална цел и поставено на траектория водеща към неговото есахтологично изпълнение. Следователно, „спасението” би описвало създанието като цяло, веднъж възстановено към Бога и прославено (Рим. 8:18-25). Граматически, „спасението” е съществително; теологически, то винаги е прилагателно.

Спасението не се използва като прилагателно само за индивиди. Ако спасението е претворяване на човека чрез Христос и Духа (което е така), тогава спасението трябва да бъде възстановени отношения и общности, точно толкова, колкото и индивиди. Ако Христос не е възстановил човешката общност, ако обществото не е „спасено” точно толкова, колкото индивида, тогава Христос не е възстановил човека, както наистина го е направил. Спасението трябва да приеме социална форма, а църквата е тази социална форма на спасение; обществото, което вече (макар несъвършено) е станало човешката раса, както Бог го е създал да бъде; човешката раса, която се превръща в това, в която Бог я е предвидил да бъде.

Църквата не е нито резервоар на благодат, нито външна подкрепа за Християнския живот. Църквата е спасението.”

Питър Лайтхарт

Против Християнството

Днес Християнството е в криза. Криза породена от погрешна теология, липса на цялостен мироглед, неправилни приоритети и не на последно място вътрешно църковни борби. Не можем да бъдем съвършени в историята, но това не ни дава право да стоим на едно място и да не възстановим руините около нас.

От къде да започнем?

1. Да се примирим с Бога. Това не е абстрактно понятие, както настоящите харизматични среди го третират. Както по-горе виждаме примирението с Бога означава спасение; означава да възстановим църквата в обществото; да се върнем към Божият Завет. Пеенето на псалмите, обслужване на Господна трапеза всяка неделя, безкомпромисно проповядване на Словото, налагане на църковна дисциплина, детско кръщение, достъп на децата до Господната трапеза и десятъка са теми, които продължават да бъдат пренебрегвани. Защо ли тогава се чудим, че никой не зачита църквата днес.

2. Да развием цялостен Библейски мироглед. Когато Християните отхвърлят Божият закон като пътеводител в настоящият свят те се превръщат в хора от „трета класа”. В тази област вече са положени основи – Християнска Интернет Библиотека . Там ще намерите, какво Библията говори за практическото приложение на Благовестието в сфери като икономиката, образованието, политиката, философията и още много други.

Ние сме църква, която с Божията помощ се старае да се върне към централността на Божият завет в поклонението (литургия) като в същото време развиваме цялостен Библейски мироглед (теономия). Нека Бог да не допусне, да речем в сърцето си: “Нашата мощ и силата на нашите ръце ни спечелиха всичко това” (Вт. 8:17).

С този сайт ще се опитаме, ако е рекъл Бог, да ви насърчим да се върнете към извора на живота възстановявайки тези две области в човешкият живот – поклонение и господство. Надяваме се Бог да има милостта да ви служим като примери – Евр. 13:7 Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.

Цялата слава нека бъде на Бога.

%d bloggers like this: